1.01.2017 г., 21:42

Продължение на първата ми книга

907 0 0

42/Открих, че Данчо е известен.

Познат бе с белите коси...

Преди той бе работил  честно

и с шампион ги  бе дарил.

Известен  той с Резата стана.

Създаден  в първата му смяна!

Посрещаха го на крака

И аз бях горд, че е така.

С надежда бяхме тук и ние,

че като свършим своя стаж,

герои да не станем баш,

но някой цвете да ни свие!

С надеждите окуражен,

Спокойствие нахлу и в мен!

 

 

43/А от върха на стадиона,

аз виждах града Техеран,

с разперени ръце на трона,

града най-важен на Иран,

как той към слънцето се вдига,

но от смог не го достига...

Похлупен с този похлупак,

до планините стигаш чак,

гъмжащ от хора и талиги

и тъй от дълги векове,

изкачващ стръмни върхове...

Загледани по своя  път

и тук народите вървят!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...