1 янв. 2017 г., 21:42

Продължение на първата ми книга

911 0 0

42/Открих, че Данчо е известен.

Познат бе с белите коси...

Преди той бе работил  честно

и с шампион ги  бе дарил.

Известен  той с Резата стана.

Създаден  в първата му смяна!

Посрещаха го на крака

И аз бях горд, че е така.

С надежда бяхме тук и ние,

че като свършим своя стаж,

герои да не станем баш,

но някой цвете да ни свие!

С надеждите окуражен,

Спокойствие нахлу и в мен!

 

 

43/А от върха на стадиона,

аз виждах града Техеран,

с разперени ръце на трона,

града най-важен на Иран,

как той към слънцето се вдига,

но от смог не го достига...

Похлупен с този похлупак,

до планините стигаш чак,

гъмжащ от хора и талиги

и тъй от дълги векове,

изкачващ стръмни върхове...

Загледани по своя  път

и тук народите вървят!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Slavov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...