Продължение на първата ми книга

44/ На запад виждах до тавана,

обръснатите планини.

И с пръст в устата си останах

от бръснатите им глави.

Над нас високо бяха спрени,

мъртвешки жалки уморени,

без капчица зеленина,

без жива гора и трева,

като обръснати с бръснач

от някакъв си великан,

забягнал от света на там-

в проклетите небостъргачи.

От всички неща онемял,

с отворена уста бях спрял

45/ А пък във тая панорама,

далеч стърчеше Дамован

като герой от старо време,

пробиващ синия таван.

Дори и гледан от далече,

истукан те  пълни вече.

Той е единствения великан,

най- хубавия във Иран!

Безропотно,  му  се покланяш,

на царя в тия планини,

дори и в малкото си дни,

на него ти се възхищаваш.

Туй всичко видяно от мен,

написах в първия си ден.