13 ene 2017, 10:32

Продължение на първата ми книга

  Poesía » Civil
477 0 0

54/ Те всяка сутрин със „Пежото”,

в конфликт със градския трафик,

пристигаха при нас не кротко-

творяха подвиг най- велик!

А на нас  със масажиста,

утринта ни беше чиста,

посрещахме добрия Ден,

туй бе предимството, за мен!

Прекарахме си „сателити”

да бъдем свързани с света.

И като селски бабаити

си изживявахме деня!

 

 

55/ Отворил бе градът устата –

 очаквах да ни изяде

и  да ни стъпче по земята,

но не и след това да спре.

По улиците много реди,

 презрително  той все ни  гледа,

затуй от него имах страх.

Аз трафика му не разбрах.

Не исках в него да шофирам!

О, аз във този мравуняк,

не хвърлих радостно калпак –

насилници не адмирирам!

И както си ме чул добре,

не чаках да се разберем!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Slavov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...