13 ene 2017, 10:32

Продължение на първата ми книга

  Poesía » Civil
473 0 0

54/ Те всяка сутрин със „Пежото”,

в конфликт със градския трафик,

пристигаха при нас не кротко-

творяха подвиг най- велик!

А на нас  със масажиста,

утринта ни беше чиста,

посрещахме добрия Ден,

туй бе предимството, за мен!

Прекарахме си „сателити”

да бъдем свързани с света.

И като селски бабаити

си изживявахме деня!

 

 

55/ Отворил бе градът устата –

 очаквах да ни изяде

и  да ни стъпче по земята,

но не и след това да спре.

По улиците много реди,

 презрително  той все ни  гледа,

затуй от него имах страх.

Аз трафика му не разбрах.

Не исках в него да шофирам!

О, аз във този мравуняк,

не хвърлих радостно калпак –

насилници не адмирирам!

И както си ме чул добре,

не чаках да се разберем!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Slavov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...