13.01.2017 г., 10:32

Продължение на първата ми книга

471 0 0

54/ Те всяка сутрин със „Пежото”,

в конфликт със градския трафик,

пристигаха при нас не кротко-

творяха подвиг най- велик!

А на нас  със масажиста,

утринта ни беше чиста,

посрещахме добрия Ден,

туй бе предимството, за мен!

Прекарахме си „сателити”

да бъдем свързани с света.

И като селски бабаити

си изживявахме деня!

 

 

55/ Отворил бе градът устата –

 очаквах да ни изяде

и  да ни стъпче по земята,

но не и след това да спре.

По улиците много реди,

 презрително  той все ни  гледа,

затуй от него имах страх.

Аз трафика му не разбрах.

Не исках в него да шофирам!

О, аз във този мравуняк,

не хвърлих радостно калпак –

насилници не адмирирам!

И както си ме чул добре,

не чаках да се разберем!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...