Продължение на първата ми книга

54/ Те всяка сутрин със „Пежото”,

в конфликт със градския трафик,

пристигаха при нас не кротко-

творяха подвиг най- велик!

А на нас  със масажиста,

утринта ни беше чиста,

посрещахме добрия Ден,

туй бе предимството, за мен!

Прекарахме си „сателити”

да бъдем свързани с света.

И като селски бабаити

си изживявахме деня!

55/ Отворил бе градът устата –

 очаквах да ни изяде

и  да ни стъпче по земята,

но не и след това да спре.

По улиците много реди,

 презрително  той все ни  гледа,

затуй от него имах страх.

Аз трафика му не разбрах.

Не исках в него да шофирам!

О, аз във този мравуняк,

не хвърлих радостно калпак –

насилници не адмирирам!

И както си ме чул добре,

не чаках да се разберем!