17 ene 2017, 11:25  

Продължение на първата ми книга

  Poesía » Civil
514 1 0

60/ Видях Иран и от небето,
пътувайки със самолет.
Кръстосвахме го общо взето,
но нека да вървим под ред.
Подготвяхме се по страната.
Подбирахме със вкус местата,
достигнахме и до Ормуз,
в Бендер Абас, старинен туз,
видях и пясъчни пустини,
каспийската им низина,
със галеща зеленина,
с подпалено небе най-синьо!
И други още пет-шест града,
по работа и за награда!

 

61/ Посетих в Катар и Доха,
а бях за малко и в Дубай,
в Гуанджон не ми беше „плохо”,
това е някъде в Китай.
Прекарвахме не лошо дните,
подготвяхме се за борбите.
Не казвам, че живяхме в Рай,
но свикнахме със този край.
Общувахме по телефона
със наш'те хора и страна...
Душата ти щом е сама,
тъгува вечно за дома.
Копнеж по близки и страна
и мене там ме обхвана!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Slavov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....