17.01.2017 г., 11:25  

Продължение на първата ми книга

512 1 0

60/ Видях Иран и от небето,
пътувайки със самолет.
Кръстосвахме го общо взето,
но нека да вървим под ред.
Подготвяхме се по страната.
Подбирахме със вкус местата,
достигнахме и до Ормуз,
в Бендер Абас, старинен туз,
видях и пясъчни пустини,
каспийската им низина,
със галеща зеленина,
с подпалено небе най-синьо!
И други още пет-шест града,
по работа и за награда!

 

61/ Посетих в Катар и Доха,
а бях за малко и в Дубай,
в Гуанджон не ми беше „плохо”,
това е някъде в Китай.
Прекарвахме не лошо дните,
подготвяхме се за борбите.
Не казвам, че живяхме в Рай,
но свикнахме със този край.
Общувахме по телефона
със наш'те хора и страна...
Душата ти щом е сама,
тъгува вечно за дома.
Копнеж по близки и страна
и мене там ме обхвана!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...