Jan 17, 2017, 11:25 AM  

Продължение на първата ми книга

  Poetry » Civic
513 1 0

60/ Видях Иран и от небето,
пътувайки със самолет.
Кръстосвахме го общо взето,
но нека да вървим под ред.
Подготвяхме се по страната.
Подбирахме със вкус местата,
достигнахме и до Ормуз,
в Бендер Абас, старинен туз,
видях и пясъчни пустини,
каспийската им низина,
със галеща зеленина,
с подпалено небе най-синьо!
И други още пет-шест града,
по работа и за награда!

 

61/ Посетих в Катар и Доха,
а бях за малко и в Дубай,
в Гуанджон не ми беше „плохо”,
това е някъде в Китай.
Прекарвахме не лошо дните,
подготвяхме се за борбите.
Не казвам, че живяхме в Рай,
но свикнахме със този край.
Общувахме по телефона
със наш'те хора и страна...
Душата ти щом е сама,
тъгува вечно за дома.
Копнеж по близки и страна
и мене там ме обхвана!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Slavov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...