27 ene 2017, 22:14

Продължение на първата ми книга

  Poesía » Civil
576 0 0

71/А Данчо ходи в Доминика,

да ходатайства пред Аян,

но според мене се натика –

той от треньорство беше спрян!

Ний двамата по късна доба,

изпълнени с тъга и злоба,

вземахме турски самолет

и се прибрахме най-напред...

И сагата така приключи...

И с маркототевски късмет,

загледахме се пак напред.

Ей туй, досущ със нас се случи!

Оставяйки ни, без крила,

Съдбата ни се подигра!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Slavov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...