Jan 27, 2017, 10:14 PM

Продължение на първата ми книга

  Poetry » Civic
568 0 0

71/А Данчо ходи в Доминика,

да ходатайства пред Аян,

но според мене се натика –

той от треньорство беше спрян!

Ний двамата по късна доба,

изпълнени с тъга и злоба,

вземахме турски самолет

и се прибрахме най-напред...

И сагата така приключи...

И с маркототевски късмет,

загледахме се пак напред.

Ей туй, досущ със нас се случи!

Оставяйки ни, без крила,

Съдбата ни се подигра!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Slavov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...