Проглеждане

8 ene 2016, 17:25

Poesía

407 0 6

Проглеждане
===========
А някъде над нас се любят птици,
омаяни от пролетни копнежи,
но слепи са очите ни, понеже
безценното продаваме за трици.

И топлещата ласка на небето
се свива под шагреновата кожа.
Какво, че до един сме хора Божи,
щом плявата е ниска и не свети.

Безумно ще умрем под шепа злато,
когато само трупането цел е.
Но знам, че нечовешки много смело,
в гръдта ни пърха бяло птиче ято.

И леко ни издига над земята,
защото най-незримото е цветно.
Проглеждането става неусетно,
препълним ли с обичане душата.

Цвета Иванова

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vedrina (Марина Стоянова)

2016-05-18T18:58:21+03:00

Великолепно..., - Защо не мога да си коригирам коментара...?!!!
Търсещия (Владимир Владимиров)

2016-01-20T14:09:22+02:00

Браво!
Tzvetna (Цвета Иванова)

2016-01-12T18:02:30+02:00

Благодаря ви, приятели!!!
Eia (Росица Танчева)

2016-01-09T19:38:13+02:00

"Но знам, че нечовешки много смело,
в гръдта ни пърха бяло птиче ято."
Чудесно е! Поздравления!
Izumrudkata (Катя)

2016-01-09T19:36:18+02:00

Хубав стих!Поздравления, Цвети!
"Проглеждането става неусетно,
препълним ли с обичане душата."
vedrina (Марина Стоянова)

2016-01-08T17:50:48+02:00

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
И леко ни издига над земята,
защото най-незримото е цветно.
Проглеждането става неусетно,
препълним ли с обичане душата.