Проглеждане
Проглеждане
===========
А някъде над нас се любят птици,
омаяни от пролетни копнежи,
но слепи са очите ни, понеже
безценното продаваме за трици.
И топлещата ласка на небето
се свива под шагреновата кожа.
Какво, че до един сме хора Божи,
щом плявата е ниска и не свети.
Безумно ще умрем под шепа злато,
когато само трупането цел е.
Но знам, че нечовешки много смело,
в гръдта ни пърха бяло птиче ято.
И леко ни издига над земята,
защото най-незримото е цветно.
Проглеждането става неусетно,
препълним ли с обичане душата.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
