9 ene 2007, 10:01

Прогони поете, белите призраци

  Poesía
712 0 4

 

На Найден

 

Прогони поете,
белите призраци
от вледенените си нощи,
защото звездите ги заредих с отрова,
а всяка абстракция,
откъсната от ада на живота,
се превръща в измислица
за заблуда на наивните читатели,
които те поощряват
да си играеш с думите,
дори и в залеза на дните ти.
Вземи желания от самотната бреза,
превърни се в пролет,
за да решим заедно
как да размразим либийската зима,
но няма да се криеш
в нечий нежен дъх,
а ще подгоним демоните,
за да освободим сънародниците ни
от прегръдката на призраците!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...