9.01.2007 г., 10:01

Прогони поете, белите призраци

710 0 4

 

На Найден

 

Прогони поете,
белите призраци
от вледенените си нощи,
защото звездите ги заредих с отрова,
а всяка абстракция,
откъсната от ада на живота,
се превръща в измислица
за заблуда на наивните читатели,
които те поощряват
да си играеш с думите,
дори и в залеза на дните ти.
Вземи желания от самотната бреза,
превърни се в пролет,
за да решим заедно
как да размразим либийската зима,
но няма да се криеш
в нечий нежен дъх,
а ще подгоним демоните,
за да освободим сънародниците ни
от прегръдката на призраците!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...