6 sept 2008, 20:40

Проклета! (Днес съм далечна)

  Poesía
1.4K 0 10
Днес съм далечна – прогонена вълна.
Дойдох да ти целуна нозете… (Сетне отлитам)
Господ отдавна ме прокълна -
да съм ти отнета. (И в сълзи пропита)

Тази нощ ще те чакам. Смирена.
Ще галя без длани душата със рани....
Небето ще плаче. Упоено
от букети въздишки във скута събрани.

Призори ще си тръгна. Когато е синьо небето...
Аз само дойдох да ти целуна нозете.…
Човекът е изтръгнат. Сега съм проклета -
вълна съм. Отивам си с ветровете…
6.09.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиси Валентинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...