Проклета! (Днес съм далечна)
Дойдох да ти целуна нозете… (Сетне отлитам)
Господ отдавна ме прокълна -
да съм ти отнета. (И в сълзи пропита)
Тази нощ ще те чакам. Смирена.
Ще галя без длани душата със рани....
Небето ще плаче. Упоено
от букети въздишки във скута събрани.
Призори ще си тръгна. Когато е синьо небето...
Аз само дойдох да ти целуна нозете.…
Човекът е изтръгнат. Сега съм проклета -
вълна съм. Отивам си с ветровете…
6.09.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиси Валентинова Всички права запазени
Аз бих станала русалка, за да си отида с теб 