11 oct 2011, 23:21

Проклинал съм те

  Poesía
941 2 6
Проклинал съм те сто пъти, Любов.
Ти не веднъж във мене си боляла.
Дали защото аз съм бил суров,
или за мен ти рано бе узряла?
Проклинал съм те сто пъти, Любов,
но пак заспивал съм на твойто рамо
и чаках с трепет всеки изгрев нов –
да видя, че и днес не си измама.
И както те проклинах и желах,
и както цял един живот си мина,
едно-единствено за теб разбрах -
каквато и да си – нека те има!

М. Спасов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...