Проклинал съм те
Проклинал съм те сто пъти, Любов.
Ти не веднъж във мене си боляла.
Дали защото аз съм бил суров,
или за мен ти рано бе узряла?
Проклинал съм те сто пъти, Любов,
но пак заспивал съм на твойто рамо
и чаках с трепет всеки изгрев нов –
да видя, че и днес не си измама.
И както те проклинах и желах,
и както цял един живот си мина,
едно-единствено за теб разбрах -
каквато и да си – нека те има!
М. Спасов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Спасов Всички права запазени
