30 jul 2008, 9:00

Проклинам те, Дяволе!... 

  Poesía » Otra
536 0 3
______________________________________________________________
Простичкият свят на сладостта ми -
Разруши го ти, на парчета го разби.
Отново питаш ме сега: -
Колко ще е нужно, за да ти простя.
Липсва в мен обаче старото безсилие
И към теб не ще погледна пак.
Няма да потъпквам гордостта си,
А ще те изтръгна от мисълта си!
Мислиш ли, че ще ми бъде трудно?

Ти ще бъдеш този, който ще проклинам!
Ела и ще ти кажа всичко във очите,

Дано с нея да не ти вървят така добре лъжите.
Ясна ми е само като я погледна,
Вашият край е близо и ми е интересно
Още колко ще се залъгваш, че тя е като създание небесно?
Липсва в мен и състраданието старо,
Е
, на сълзи поне ще имаш право!


______________________________________________________________________________

                                            

© Симона Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??