30 июл. 2008 г., 09:00

Проклинам те, Дяволе!...

671 0 3
______________________________________________________________
Простичкият свят на сладостта ми -
Разруши го ти, на парчета го разби.
Отново питаш ме сега: -
Колко ще е нужно, за да ти простя.
Липсва в мен обаче старото безсилие
И към теб не ще погледна пак.
Няма да потъпквам гордостта си,
А ще те изтръгна от мисълта си!
Мислиш ли, че ще ми бъде трудно?

Ти ще бъдеш този, който ще проклинам!
Ела и ще ти кажа всичко във очите,

Дано с нея да не ти вървят така добре лъжите.
Ясна ми е само като я погледна,
Вашият край е близо и ми е интересно
Още колко ще се залъгваш, че тя е като създание небесно?
Липсва в мен и състраданието старо,
Е, на сълзи поне ще имаш право!


______________________________________________________________________________

                                            

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....