18 jun 2008, 10:32

Проклятие

Poesía » Otra

616 1 9

Проклятие

Като едноклетъчен организъм,
размножиха ме чрез деление,
младостта ми взе свиреп комунизъм,
остави ми омраза и презрение.

И крещи омразата ми сега,
крещи в ухото на вечността:

Проклети да сте, комунисти гадни,
до деветото ваше поколение,
проклети да сте - жадни и гладни,
ад - единственото ви спасение.

От вечността ухилен дяволът шепти:
- Гарантирам, брат, КАТРАНЪТ ВРИ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

враната (Маргарита Василева)

Уч,напълни ми душата!Присъединявам се.
Поздрав!

2008-07-09T08:22:56+03:00
ria (Гергана Иванова)

Има доза непримиримост...Но, планината си е Планина... Можеш само да драпаш по нея... И това не е малко...

2008-06-18T19:41:19+03:00
alex_ucho (Алекс учо)

Ани,благодаря-по някога ми трябва дума добра.

2008-06-18T18:24:35+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Сега разбрах, Алекс, защо пишеш по този начин. Знаех си, че има нещо по-различно при теб, защото дори и в нежната ти поезия тук, там се прокрадва някакъв бунт.
Сигурно това е трудно да се прости, да не кажа невъзможно и е спомен, който все гори, особено, ако има кой да подклажда огъня, а то все се намира...

2008-06-18T18:18:08+03:00
alex_ucho (Алекс учо)

Албена,искаям да забравя но не мога. Две години казарма ,две години затвор-бягство,кучета,калаишници,стария баща всяка седмица в милицията-после го излъгаха,че синът му е убит и погребан в безименен гроб.5 години слет това конфискуваха всички писма и снимки и още и още ,ама нали-дявола да им прости-ако може!!!

2008-06-18T16:08:59+03:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0