18 июн. 2008 г., 10:32

Проклятие

Поэзия » Другая

615 1 9

Проклятие

Като едноклетъчен организъм,
размножиха ме чрез деление,
младостта ми взе свиреп комунизъм,
остави ми омраза и презрение.

И крещи омразата ми сега,
крещи в ухото на вечността:

Проклети да сте, комунисти гадни,
до деветото ваше поколение,
проклети да сте - жадни и гладни,
ад - единственото ви спасение.

От вечността ухилен дяволът шепти:
- Гарантирам, брат, КАТРАНЪТ ВРИ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

враната (Маргарита Василева)

Уч,напълни ми душата!Присъединявам се.
Поздрав!

2008-07-09T08:22:56+03:00
ria (Гергана Иванова)

Има доза непримиримост...Но, планината си е Планина... Можеш само да драпаш по нея... И това не е малко...

2008-06-18T19:41:19+03:00
alex_ucho (Алекс учо)

Ани,благодаря-по някога ми трябва дума добра.

2008-06-18T18:24:35+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Сега разбрах, Алекс, защо пишеш по този начин. Знаех си, че има нещо по-различно при теб, защото дори и в нежната ти поезия тук, там се прокрадва някакъв бунт.
Сигурно това е трудно да се прости, да не кажа невъзможно и е спомен, който все гори, особено, ако има кой да подклажда огъня, а то все се намира...

2008-06-18T18:18:08+03:00
alex_ucho (Алекс учо)

Албена,искаям да забравя но не мога. Две години казарма ,две години затвор-бягство,кучета,калаишници,стария баща всяка седмица в милицията-после го излъгаха,че синът му е убит и погребан в безименен гроб.5 години слет това конфискуваха всички писма и снимки и още и още ,ама нали-дявола да им прости-ако може!!!

2008-06-18T16:08:59+03:00