alex_ucho (Алекс учо)
242 1026
18 июн. 2008 г., 10:32

Проклятие 

  Поэзия » Другая
489 1 9
Проклятие

Като едноклетъчен организъм,
размножиха ме чрез деление,
младостта ми взе свиреп комунизъм,
остави ми омраза и презрение.

И крещи омразата ми сега,
крещи в ухото на вечността:

Проклети да сте, комунисти гадни,
до деветото ваше поколение,
проклети да сте - жадни и гладни,
ад - единственото ви спасение.

От вечността ухилен дяволът шепти:
- Гарантирам, брат, КАТРАНЪТ ВРИ!

© Алекс учо Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Уч,напълни ми душата!Присъединявам се.
    Поздрав!
  • Има доза непримиримост...Но, планината си е Планина... Можеш само да драпаш по нея... И това не е малко...
  • Ани,благодаря-по някога ми трябва дума добра.
  • Сега разбрах, Алекс, защо пишеш по този начин. Знаех си, че има нещо по-различно при теб, защото дори и в нежната ти поезия тук, там се прокрадва някакъв бунт.
    Сигурно това е трудно да се прости, да не кажа невъзможно и е спомен, който все гори, особено, ако има кой да подклажда огъня, а то все се намира...

  • Албена,искаям да забравя но не мога. Две години казарма ,две години затвор-бягство,кучета,калаишници,стария баща всяка седмица в милицията-после го излъгаха,че синът му е убит и погребан в безименен гроб.5 години слет това конфискуваха всички писма и снимки и още и още ,ама нали-дявола да им прости-ако може!!!
  • Добри метафори използваш!
    Поздравления!
  • има ли толкова голям казан...
  • Почивката свърши! Потапянеее!
  • No Exit!!!Поздрави!!!
Предложения
: ??:??