11 may 2008, 16:37

Проклятие

  Poesía
1.1K 0 16
Магьосница, кралица на стихии,
в часа, когато с болка се родих,
предрече ми жестока орисия -
прокле ме да изстрадвам всеки стих.
Простор да диря, бури да намирам,
да нося светлина, да тъна в мрак,
сто пъти да се раждам и умирам,
страданието мой да бъде знак.
Ориса ме любов в света да нося,
дворец от лед за мен да построя
и отговор да търся на въпроси
влудяващи, сковали мисълта.

Проклятието тежко ме достигна -
духът ми - скитник броди през нощта
сред бурени отровни и осили
да търси най-уханните цветя.
В лъчи сияйни виждам урагани,
небето ми прилича на покров,
под който шепа пепел ще остане
от всяка неизречена любов.
От огън пепелта е сътворена,
изгаснал, но все някога горял...
С проклятие дори да съм родена,
съдбата си приемам без печал.
На хората щом мога да дарявам
усмивка, радост, в мрака - светлина,
щом имам сили всичко да прощавам,
какво, че ми е тежка участта!?

Пазителко на древните стихии,
магьоснице с горящи, зли очи,
благодаря за тази орисия -
не ме прокле, а ме благослови.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "На хората щом мога да дарявам
    усмивка,радост, в мрака-светлина,
    щом имам сили да прощавам,
    какво, че ми е тежка участта!?"

    Бъди благословена, Вики!
  • Как красиво пишеш, а не съм видял досега.
  • Да! Дай Боже всекиму такова проклятие - благословия! Много силен стих! Поздрави!!!
  • На хората щом мога да дарявам
    усмивка, радост, в мрака - светлина,
    щом имам сили всичко да прощавам,
    какво, че ми е тежка участта!?
    Много силен стих, Вики!
    Прегръдка от мен!
  • стегнато, хубаво написано. браво!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...