Проклятие
Магьосница, кралица на стихии,
в часа, когато с болка се родих,
предрече ми жестока орисия -
прокле ме да изстрадвам всеки стих.
Простор да диря, бури да намирам,
да нося светлина, да тъна в мрак,
сто пъти да се раждам и умирам,
страданието мой да бъде знак.
Ориса ме любов в света да нося,
дворец от лед за мен да построя
и отговор да търся на въпроси
влудяващи, сковали мисълта.
Проклятието тежко ме достигна -
духът ми - скитник броди през нощта
сред бурени отровни и осили
да търси най-уханните цветя.
В лъчи сияйни виждам урагани,
небето ми прилича на покров,
под който шепа пепел ще остане
от всяка неизречена любов.
От огън пепелта е сътворена,
изгаснал, но все някога горял...
С проклятие дори да съм родена,
съдбата си приемам без печал.
На хората щом мога да дарявам
усмивка, радост, в мрака - светлина,
щом имам сили всичко да прощавам,
какво, че ми е тежка участта!?
Пазителко на древните стихии,
магьоснице с горящи, зли очи,
благодаря за тази орисия -
не ме прокле, а ме благослови.
в часа, когато с болка се родих,
предрече ми жестока орисия -
прокле ме да изстрадвам всеки стих.
Простор да диря, бури да намирам,
да нося светлина, да тъна в мрак,
сто пъти да се раждам и умирам,
страданието мой да бъде знак.
Ориса ме любов в света да нося,
дворец от лед за мен да построя
и отговор да търся на въпроси
влудяващи, сковали мисълта.
Проклятието тежко ме достигна -
духът ми - скитник броди през нощта
сред бурени отровни и осили
да търси най-уханните цветя.
В лъчи сияйни виждам урагани,
небето ми прилича на покров,
под който шепа пепел ще остане
от всяка неизречена любов.
От огън пепелта е сътворена,
изгаснал, но все някога горял...
С проклятие дори да съм родена,
съдбата си приемам без печал.
На хората щом мога да дарявам
усмивка, радост, в мрака - светлина,
щом имам сили всичко да прощавам,
какво, че ми е тежка участта!?
Пазителко на древните стихии,
магьоснице с горящи, зли очи,
благодаря за тази орисия -
не ме прокле, а ме благослови.
© Вики All rights reserved.
