27 may 2008, 0:16

Проклятие 

  Poesía » De amor
507 0 1

Ти си изключителна жена!
Няма друга като тебе!
За мене ти си рай или проклятие!
Понякога и двете!

Прокълнат съм не от зла поличба,
а от мечтана, пламенна, жадувана
любов тъй истинска и чиста.
Каква е таз прокоба, която кара ме
да горя във пламъците като в ада?

Сърцето и душата да те жадуват всеки миг.
И изпепелени като въглени от буйна лава
да те желят отново и отново.
Каква е таз орисница, която отредила
е такваз съдба не лека?

Защо проклятието тегне като дамоклев меч
над мене?

Искам аз с теб да бъда вечно,
а ние сме все още разделени!
Ориснице сияйна, поличбата си ти
превърни в реалност! И двете влюбени
сърца, ти събери навеки в едно цяло!

И нека има само рай в сърцето и душата!


© Ин Вел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Любовта не е проклятие...а ценен подарък от съдбата...
    но понякога силата и се стоварва върху нас с тъга и сълзи...
    много ми хареса, мила Виктория...с обич за теб.
Propuestas
: ??:??