6 feb 2009, 22:01

Проклятия над Божия ми дар

  Poesía » Otra
1K 0 0
Проклятия над Божия ми дар


на Павел Матев и всички неоценени творци


"Кому поетите ни да се молят.
Тълпата е без храм и без олтар.
Остава им разрухата да изрекат на воля
проклятия над божия си дар." [Павел Матев]


Проклели са ме, да, проклели са
сърцето ми и всички мои дни и нощи.
Отнели са от мен, отнели са
на времето спокойствието. "Още!

Но... Още, още ме проклинай, време!
И стихове - до болка, до полуда!
О, нека в мене тихо дремят -
отнемеш ли ги - вече ще съм друга...

Пред мене други ще са вече летвите.
И други сънища. И други дни и нощи.
О, нека! Запази ми злата клетва -
най-драгото в живота ми. Крещя за още!"

17:57
05.02.09

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люляк Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...