Проклятия над Божия ми дар
на Павел Матев и всички неоценени творци
"Кому поетите ни да се молят.
Тълпата е без храм и без олтар.
Остава им разрухата да изрекат на воля
проклятия над божия си дар." [Павел Матев]
Проклели са ме, да, проклели са
сърцето ми и всички мои дни и нощи.
Отнели са от мен, отнели са
на времето спокойствието. "Още!
Но... Още, още ме проклинай, време!
И стихове - до болка, до полуда! ...