12 abr 2007, 18:26

Прокълнат

  Poesía
695 0 0
Ходя сам цял ден,  
прогонен от красотата,
прогонен от любовта,
изгонено е моето сърце
от храма на любовта.
Твойте очи, аз за тях се борех,
за тях плаках и скърбях.
Ти ме отблъсна,
и слънцето за мен залезе,
облаците дойдоха
и пророниха капка след капка,
падна мъгла непрогледна.
Влакът в тъмния тунел,
премина през мен,
както ти премина през мен,
ти ме завърза за релсите,
и ми се подигра в лицето,
черна котка пресече пътя ми,
под стълбата на проклятието минах.
Прокълнат от света, прокълнат от теб.
Сълзите ти се превърнаха в лъжа,
очите ми блестяха с пламък,
но завършиха в пъкълта
и потънах в тамнина и самота.
Моето сърце открехнах го за теб,
но ти ме прокълна
повече никога да не почуствам,
нито любов, нито нежното в очите на една жена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жицата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...