Прокълнат
прогонен от красотата,
прогонен от любовта,
изгонено е моето сърце
от храма на любовта.
Твойте очи, аз за тях се борех,
за тях плаках и скърбях.
Ти ме отблъсна,
и слънцето за мен залезе,
облаците дойдоха
и пророниха капка след капка,
падна мъгла непрогледна.
Влакът в тъмния тунел,
премина през мен,
както ти премина през мен,
ти ме завърза за релсите,
и ми се подигра в лицето,
черна котка пресече пътя ми,
под стълбата на проклятието минах.
Прокълнат от света, прокълнат от теб.
Сълзите ти се превърнаха в лъжа,
очите ми блестяха с пламък,
но завършиха в пъкълта
и потънах в тамнина и самота.
Моето сърце открехнах го за теб,
но ти ме прокълна
повече никога да не почуствам,
нито любов, нито нежното в очите на една жена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Жицата Todos los derechos reservados