5 sept 2008, 7:59

Прокълната

890 0 23
             Прокълната

Господи, защо ме прокълна,
да бъда с него аз на таз земя
и да не мога да го имам?...
Защо сърцето ми тогава спря,
от срещата със него онемях,
от неговата страст се вледених,
боли ме вече цялата душа
и острието в мене се забива,
в пустиня аз вървя сама
и никакъв оазис не намирам!...

Обичам те, но няма смисъл -
да бъда с друг Съдбата ме ориса!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми харесва нямам никаква критика а и според мен не би и трябвало да имам просто бих казала,че мога само да черпя знания от твоя опит
  • тъжно и трогателно...
    прекрасна емоция...с обич, Таня.
  • Чудесно Тнечка!!!
    Прегръдка с усмивка!
  • Остави ме без думи!!!
  • Супер! Има много метафори, а аз обожавам именно този литературен похват! Смело напред! Пий чаша вода и забрави за оазиса!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...