5 sept 2008, 7:59

Прокълната

888 0 23
             Прокълната

Господи, защо ме прокълна,
да бъда с него аз на таз земя
и да не мога да го имам?...
Защо сърцето ми тогава спря,
от срещата със него онемях,
от неговата страст се вледених,
боли ме вече цялата душа
и острието в мене се забива,
в пустиня аз вървя сама
и никакъв оазис не намирам!...

Обичам те, но няма смисъл -
да бъда с друг Съдбата ме ориса!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми харесва нямам никаква критика а и според мен не би и трябвало да имам просто бих казала,че мога само да черпя знания от твоя опит
  • тъжно и трогателно...
    прекрасна емоция...с обич, Таня.
  • Чудесно Тнечка!!!
    Прегръдка с усмивка!
  • Остави ме без думи!!!
  • Супер! Има много метафори, а аз обожавам именно този литературен похват! Смело напред! Пий чаша вода и забрави за оазиса!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....