5.09.2008 г., 7:59

Прокълната

886 0 23
             Прокълната

Господи, защо ме прокълна,
да бъда с него аз на таз земя
и да не мога да го имам?...
Защо сърцето ми тогава спря,
от срещата със него онемях,
от неговата страст се вледених,
боли ме вече цялата душа
и острието в мене се забива,
в пустиня аз вървя сама
и никакъв оазис не намирам!...

Обичам те, но няма смисъл -
да бъда с друг Съдбата ме ориса!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми харесва нямам никаква критика а и според мен не би и трябвало да имам просто бих казала,че мога само да черпя знания от твоя опит
  • тъжно и трогателно...
    прекрасна емоция...с обич, Таня.
  • Чудесно Тнечка!!!
    Прегръдка с усмивка!
  • Остави ме без думи!!!
  • Супер! Има много метафори, а аз обожавам именно този литературен похват! Смело напред! Пий чаша вода и забрави за оазиса!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...