Sep 5, 2008, 7:59 AM

Прокълната

Poetry » Love

887 0 23

Прокълната

Господи, защо ме прокълна,
да бъда с него аз на таз земя
и да не мога да го имам?...
Защо сърцето ми тогава спря,
от срещата със него онемях,
от неговата страст се вледених,
боли ме вече цялата душа
и острието в мене се забива,
в пустиня аз вървя сама
и никакъв оазис не намирам!...

Обичам те, но няма смисъл -
да бъда с друг Съдбата ме ориса!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Пустинна_роза (Анна)

Много ми харесва нямам никаква критика а и според мен не би и трябвало да имам просто бих казала,че мога само да черпя знания от твоя опит

2008-11-13T20:10:24+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

тъжно и трогателно...
прекрасна емоция...с обич, Таня.

2008-09-08T09:15:07+03:00
smile1 (Валка)

Чудесно Тнечка!!!
Прегръдка с усмивка!

2008-09-06T04:52:52+03:00
Shade (Мими)

Остави ме без думи!!!

2008-09-06T01:11:53+03:00
malaiskatigrica (Ивалина Трайкова)

Супер! Има много метафори, а аз обожавам именно този литературен похват! Смело напред! Пий чаша вода и забрави за оазиса!

2008-09-06T00:03:08+03:00