24 ago 2005, 3:00

Пролет

  Poesía
1.5K 0 1

В море зелена безграничност
се къпе пролетна роса
и рее се във цветна лудост
глухарчената красота.

В тихия баезкрай се смее
нюанс на лъчисто жълтурче,
а лудият синчец мечтае,
разнежен от топлото слънце.

В поляни тревисто безумство
растат клонисти великани,
целувката на вятъра лениво
листата им люлее и шепти.

В гнездо от сливов цвят
синигери сгушени пеят
за живия пролетен свят
и полъха на дива прелест.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирена Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...