24 авг. 2005 г., 03:00

Пролет

1.5K 0 1

В море зелена безграничност
се къпе пролетна роса
и рее се във цветна лудост
глухарчената красота.

В тихия баезкрай се смее
нюанс на лъчисто жълтурче,
а лудият синчец мечтае,
разнежен от топлото слънце.

В поляни тревисто безумство
растат клонисти великани,
целувката на вятъра лениво
листата им люлее и шепти.

В гнездо от сливов цвят
синигери сгушени пеят
за живия пролетен свят
и полъха на дива прелест.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирена Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...