Aug 24, 2005, 3:00 AM

Пролет

  Poetry
1.5K 0 1

В море зелена безграничност
се къпе пролетна роса
и рее се във цветна лудост
глухарчената красота.

В тихия баезкрай се смее
нюанс на лъчисто жълтурче,
а лудият синчец мечтае,
разнежен от топлото слънце.

В поляни тревисто безумство
растат клонисти великани,
целувката на вятъра лениво
листата им люлее и шепти.

В гнездо от сливов цвят
синигери сгушени пеят
за живия пролетен свят
и полъха на дива прелест.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирена Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...