Пролет

... и пак се влюбих... Не разбра ли?...

В Живота ми за кой ли път,

но вишните са нацъфтяли

и птиците по две летят!...

И пак Жените са красиви

докоснати от Любовта:

те пак са палави, игриви

и боси тичат във дъжда...

И пак небето е без дъно

с примамливия си лазур

и искам в него да потъна-

отново невъзможно щур...

И търся устни не целунати

в човешкият световъртеж

и знам, че някъде пропуснати

и те ме търсят със копнеж...

И хващам пътища забравени

със Ветровете в резонанс,

и на мечти в резерв оставени

предлагам неочакван шанс...

И пак в нощта при пълнолуние

понеже няма да заспя,

във лунатичното безумие

слова във рими ще шептя...

Отново в пристъп хаотичен

звезди ще свалям от Любов

за най- красивото момиче-

макар и вече философ...

И в утрините щом се будя

с предчувствие за Нова страст,

и да печеля, и да губя:

аз все ще съм- ентусиаст...

... А Пролетта сега, в отмала

греховно ще се отдаде

(сама от Страст обезумяла!)

в нощта на млади Ветрове...

Коста Качев,

Пролетта