Пролет
Пролет
... и пак се влюбих... Не разбра ли?...
В Живота ми за кой ли път,
но вишните са нацъфтяли
и птиците по две летят!...
И пак Жените са красиви
докоснати от Любовта:
те пак са палави, игриви
и боси тичат във дъжда...
И пак небето е без дъно
с примамливия си лазур
и искам в него да потъна-
отново невъзможно щур...
И търся устни не целунати
в човешкият световъртеж
и знам, че някъде пропуснати
и те ме търсят със копнеж...
И хващам пътища забравени
със Ветровете в резонанс,
и на мечти в резерв оставени
предлагам неочакван шанс...
И пак в нощта при пълнолуние
понеже няма да заспя,
във лунатичното безумие
слова във рими ще шептя...
Отново в пристъп хаотичен
звезди ще свалям от Любов
за най- красивото момиче-
макар и вече философ...
И в утрините щом се будя
с предчувствие за Нова страст,
и да печеля, и да губя:
аз все ще съм- ентусиаст...
... А Пролетта сега, в отмала
греховно ще се отдаде
(сама от Страст обезумяла!)
в нощта на млади Ветрове...
Коста Качев,
Пролетта
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
