19.04.2015 г., 9:47 ч.

Пролет 

  Поезия » Пейзажна
5.0 (1)
467 0 2
Пролет
... и пак се влюбих... Не разбра ли?...
В Живота ми за кой ли път,
но вишните са нацъфтяли
и птиците по две летят!...
И пак Жените са красиви
докоснати от Любовта:
те пак са палави, игриви
и боси тичат във дъжда...
И пак небето е без дъно
с примамливия си лазур
и искам в него да потъна- ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Предложения
  • Аз мислех любовта, че окрилява. Че горе до небето те издига. Тя всъщност със земята изравнява душата...
  • Дори да дойде ден да си ми чужда, ела при мен, аз пак ще те прегърна. Дори и нашата любов да е заблу...
  • Без теб ще опустее моят свят, без твоите слова ще оглушея, ще търся обич, сякаш прося хляб и сили ще...

Още произведения »