Ilis (Алина Стоянова)
113 3591
25 mar 2018, 18:05  

Пролет 

  Poesía
851 4 14

Наметна си шала, прескочи луната,
стопира бял облак, лети над земята.
Изплашен, снегът в дерето се сгуши,
ветрец благ целуна и старата круша.
Подскачат на ластик врабчета кресливи,
протяга гърбината котка ленива.
Три ноти прохождат, улука прегръщат,
шушукат в ухото на тихата къща.

Баща ми е полъх, стопена снежинка,

клонка от мрамор е, дати и снимка...
А мама мълчи, пренарежда прането.
Тя много се сърди на Оня в небето.
Завръщат се птици. Отгоре гълчава.
И сякаш по-светло наоколо става.
Живеят в чужбина правнуците, внуците.
Пеят и плачат със мама капчуците.

© Алина Стоянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??