Ilis (Алина Стоянова)
113 3581
25.03.2018 г., 18:05 ч.  

Пролет 

  Поезия
985 5 13

Наметна си шала, прескочи луната,
стопира бял облак, лети над земята.
Изплашен, снегът в дерето се сгуши,
ветрец благ целуна и старата круша.
Подскачат на ластик врабчета кресливи,
протяга гърбината котка ленива.
Три ноти прохождат, улука прегръщат,
шушукат в ухото на тихата къща.

Баща ми е полъх, стопена снежинка,

клонка от мрамор е, дати и снимка...
А мама мълчи, пренарежда прането.
Тя много се сърди на Оня в небето.
Завръщат се птици. Отгоре гълчава.
И сякаш по-светло наоколо става.
Живеят в чужбина правнуците, внуците.
Пеят и плачат със мама капчуците.

© Алина Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??