Наметна си шала, прескочи луната,
стопира бял облак, лети над земята.
Изплашен, снегът в дерето се сгуши,
ветрец благ целуна и старата круша.
Подскачат на ластик врабчета кресливи,
протяга гърбината котка ленива.
Три ноти прохождат, улука прегръщат,
шушукат в ухото на тихата къща.
Баща ми е полъх, стопена снежинка,
клонка от мрамор е, дати и снимка...
А мама мълчи, пренарежда прането.
Тя много се сърди на Оня в небето. ...