6 may 2021, 9:19

Пролет

  Poesía
761 1 3

 

Арка с напъпили клончета

пред прозореца отворен.

Славеите репетират песен

и цял ден ще си я повтарят.

Дворът прилежно изметен,

ухаят отново любими цветя.

Студът още не си е тръгнал,

а косът свирука от сутринта.

Слънце и дъжд се редуват,

гръм и мълния пеят в дует.

Полъх на вятър в съзвучие

с ромолене на млади листа.

Дъх на люляк, глухарчета

срамежливо надигат глава.

Сърцето за любов е готово,

още по пижама и без суета.

Докосване, тръпка греховна.

Пролет е, родихме се отново.

 

© Паулина Недялкова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Паулина Недялкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...