6.05.2021 г., 9:19

Пролет

753 1 3

 

Арка с напъпили клончета

пред прозореца отворен.

Славеите репетират песен

и цял ден ще си я повтарят.

Дворът прилежно изметен,

ухаят отново любими цветя.

Студът още не си е тръгнал,

а косът свирука от сутринта.

Слънце и дъжд се редуват,

гръм и мълния пеят в дует.

Полъх на вятър в съзвучие

с ромолене на млади листа.

Дъх на люляк, глухарчета

срамежливо надигат глава.

Сърцето за любов е готово,

още по пижама и без суета.

Докосване, тръпка греховна.

Пролет е, родихме се отново.

 

© Паулина Недялкова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Паулина Недялкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...