May 6, 2021, 9:19 AM

Пролет

  Poetry
759 1 3

 

Арка с напъпили клончета

пред прозореца отворен.

Славеите репетират песен

и цял ден ще си я повтарят.

Дворът прилежно изметен,

ухаят отново любими цветя.

Студът още не си е тръгнал,

а косът свирука от сутринта.

Слънце и дъжд се редуват,

гръм и мълния пеят в дует.

Полъх на вятър в съзвучие

с ромолене на млади листа.

Дъх на люляк, глухарчета

срамежливо надигат глава.

Сърцето за любов е готово,

още по пижама и без суета.

Докосване, тръпка греховна.

Пролет е, родихме се отново.

 

© Паулина Недялкова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Паулина Недялкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...