Пролет

Тихо тя ми намигна 

И посочи ми явно,

Че не иска да има 

Нищо общо със мен.

Че съм вече ненужен,

Че съм тръгнал наляво 

И че слепият знае,

Че съм пълен кретен.

А пък аз и посочих 

Пролетта и небето,

Птички весело пеят 

И животът цъфти.

Чудни вкусове нежно 

Ми галят небцето, 

Любовта ни е жива,

Тюркоазно трепти.

И със сигурност зная,

Както утре ще съмне,

Че сме двама осъдени 

На безкрайна любов,

Че сме сплетени в ласки

и силно прегърнати,

И ще бъдем ний заедно 

Вечно до гроб...