26.03.2023 г., 19:26

Пролет

793 0 0

Тихо тя ми намигна 

И посочи ми явно,

Че не иска да има 

Нищо общо със мен.

Че съм вече ненужен,

Че съм тръгнал наляво 

И че слепият знае,

Че съм пълен кретен.

А пък аз и посочих 

Пролетта и небето,

Птички весело пеят 

И животът цъфти.

Чудни вкусове нежно 

Ми галят небцето, 

Любовта ни е жива,

Тюркоазно трепти.

И със сигурност зная,

Както утре ще съмне,

Че сме двама осъдени 

На безкрайна любов,

Че сме сплетени в ласки

и силно прегърнати,

И ще бъдем ний заедно 

Вечно до гроб...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Коев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...