21 mar 2020, 8:35

Пролет животворна

  Poesía
757 1 0

И пиша по небето си стихове,

по земята рисувам слънца.

И после косите си буйните,

ги кича с букети цветя.

 

Боса, нозете си мия

в утринна бистра роса.

Където стъпя, кладенче бликва

със прозрачна, вълшебна вода.

 

После препускам на воля,

през буйните, зелени поля.

И спирам дъх да си взема

Сред поляни със пъстри цветя.

 

Сред тях важно си крачат,

щъркел шарен със свойта жена.

А в простора птици се смеят

Чичопей, авлига и дрозд.

 

Хей там кълвачът си чука,

майстори си и търси храна.

До него калинка крилата,

закачливо му маха с ръка.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...