Mar 21, 2020, 8:35 AM

Пролет животворна

  Poetry
754 1 0

И пиша по небето си стихове,

по земята рисувам слънца.

И после косите си буйните,

ги кича с букети цветя.

 

Боса, нозете си мия

в утринна бистра роса.

Където стъпя, кладенче бликва

със прозрачна, вълшебна вода.

 

После препускам на воля,

през буйните, зелени поля.

И спирам дъх да си взема

Сред поляни със пъстри цветя.

 

Сред тях важно си крачат,

щъркел шарен със свойта жена.

А в простора птици се смеят

Чичопей, авлига и дрозд.

 

Хей там кълвачът си чука,

майстори си и търси храна.

До него калинка крилата,

закачливо му маха с ръка.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...