24 abr 2009, 21:18

Пролет (малка птичка)

  Poesía
1.4K 0 3

Как разлистват се цветята,

небето как синее

и полита ми душата,

малка птичка пее.


Малка птичка пее

и ми носи пролетта,

сърцето ми се смее,

обляно в красота.


Ще литна ли, кажи ми,

ще литна ли с нея,

малка птичка покажи ми,

как да заживея.


Да живея вечно в пролет

и в пролет да умра,

че сърцето ми е в полет,

с пъстри, шарени крила.


И летим си с птичка,

не една, а цяло ято,

долу цветя и тревичка,

а отгоре синьо лято!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нека няма окови за крилата на сърцето ти...Ако знаехме как да летим,нямаше да сме така непоносимо заземени...На Икар крилата се разтопиха,дано нашите устоят...
  • Здравей Фея, радвам се, че си тук. Весе благодаря! Радвам се, че човек като теб чете и харесва, скромните ми стихчета.
  • Хей, привет!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...