24 abr 2009, 21:18

Пролет (малка птичка)

  Poesía
1.4K 0 3

Как разлистват се цветята,

небето как синее

и полита ми душата,

малка птичка пее.


Малка птичка пее

и ми носи пролетта,

сърцето ми се смее,

обляно в красота.


Ще литна ли, кажи ми,

ще литна ли с нея,

малка птичка покажи ми,

как да заживея.


Да живея вечно в пролет

и в пролет да умра,

че сърцето ми е в полет,

с пъстри, шарени крила.


И летим си с птичка,

не една, а цяло ято,

долу цветя и тревичка,

а отгоре синьо лято!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нека няма окови за крилата на сърцето ти...Ако знаехме как да летим,нямаше да сме така непоносимо заземени...На Икар крилата се разтопиха,дано нашите устоят...
  • Здравей Фея, радвам се, че си тук. Весе благодаря! Радвам се, че човек като теб чете и харесва, скромните ми стихчета.
  • Хей, привет!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...