Как разлистват се цветята,
небето как синее
и полита ми душата,
малка птичка пее.
Малка птичка пее
и ми носи пролетта,
сърцето ми се смее,
обляно в красота.
Ще литна ли, кажи ми,
ще литна ли с нея,
малка птичка покажи ми,
как да заживея.
Да живея вечно в пролет
и в пролет да умра,
че сърцето ми е в полет,
с пъстри, шарени крила.
И летим си с птичка,
не една, а цяло ято,
долу цветя и тревичка,
а отгоре синьо лято!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
