Пролет на илюзии                 

Безизрано лице сред опустял панаир на суета,

красивите очи - останали без душа и цвят,

изящното тяло без гънка дори е вече застаряло,

блестящи катранени коси в огледало посивели...

А беше пролет, а беше светла пролет - красива,

телата ноти творяха, сърцата в мелодия искряха,

лицето блестеше, в очите живот се четеше,

думите без звук летяха от арията на телата...

И днес е вече зима - неустоима с белите си цветове,

но убиваща с безкрайните си студове, с ледния си жар,

докоснал безмилостно красивите цветя на пролетта,

откъснати без милост от жестоката съдба...

Нощта ме приюти в своите покои и сега ще ме боли,

но не защото съм сама, а заради липсата на светлина,

загубата на незаменимата душа и онзи цвят, който

ме плени, който е лъжовен и прекрасен в моите изстинали очи!